Методите за ефективно обработване на земната основа варират в зависимост от строителната почва. Общо приетият модел, ползван за обработване на земната повърхност, използва пътека от три проходки (виж диаграмата долу).
Външните точки (в черно) биват уплътнени първи, след което се уплътняват междинните (сини) и накрая се уплътняват червените позиции по средата на терена.
По този начин се постига най-голяма дълбочина на уплътняването. А първата проходка повлиява земната основа на по-голяма дълбочина отколкото последната.
